„МБАЛ-АСЕНОВГРАД“ ЕООД изказва своята благодарност на д-р Иван Василев, проследил историческото развитие на Асеновградската болница. Автор на книгите „История на здравеопазването и болничното дело в Асеновград“, „100 години болнично дело в Асеновград“ и още над 150 публикации във вестници и сборници, предимно из историята на здравеопазването и болничното дело. Цитираните книги автора посвещава на основоположниците и техните последователи, чиято човешка и професионална съдба остава завинаги свързана със създаването и развитието на болничното дело в Асеновград. Те няма да бъдат забравени !!!

ТУК ВИ ПРЕДСТАВЯМЕ ОТКЪСИ ОТ КНИГИТЕ НА Д-Р ВАСИЛЕВ:

Данните за здравеопазването в Асеновград преди Освобождението и непосредствено след него са доста оскъдни. От историята на града черпим сведения, че Стоян Джансъза-аптекар, е взел участие в Априлското въстани през 1876г., поради което е изгонен от гръцкото население и отива в Бачковския манастир, където става счетоводител. Данни за лекари преди Освобождението няма, но вероятно тук е практикувал лекар или знахар. След Освобождението(1878г) на частна практика е лекарят Павел Унгара ,дошъл с освободителните войски ,оженил се в Станимака  и останал да живее тук. Практикувал е също д-р Божани – атински възпитаник. Работил е от 1895 до 1918г., след което се преместил в Атина. Както е видно, първите лекари в Асеновград са били гърци, тъй като три четвърти от населението са били гърци. По-известни гръцки лекари в Асеновград са: д-р Николо Пендовелес; д-р Апостол Доксиядис / 1919г. заминава за Атина, където става министър на здравеопазването/    и д-р Леонид Доксиядис.

За обществено организирано здравеопазване може да се говори едва след Освобождението на България. Първата болнична сграда в Асеновград е построена през 1910г. и е открита през 1911г. с 19 легла. Първият болничен лекар е д-р Николо Пендовелес.

Тежко е било състоянието на майчиното и детското здравеопазване. По време на раждане жените са били обслужвани от самозвани лечителки-„баби“, поради което майчината смъртност е била много висока. Родилния дом е открит на 10.02.1936г. в бившата тютюнева фабрика на Каламанди. Той се завежда от д-р Борис Милев, първия акушер-гинеколог в града. Родилния дом имал само три легла. Д-р Милев е роден на 22.01.1894г. в Асеновград. Следва медицина в Монпелие и Женева, а завършва в Неапол-Италия. През 1924-1925г. специализира акушерство и гинекология в Париж. Виден общественик с огромен принос в модерното водоснабдяване на града.

Д-р Сотир Каварджиев– роден в Асеновград на 14.02.1907г. Завършва медицина в Лозана. Специализира акушерство и гинекология в Хайделберг-Германия. Към края на 1940г. се завръща в България и е назначен за началник на здравната служба и зевеждащ родилния дом в Асеновград до 1949г. След 1949г. е главен лекар на Околийската санитарна станция а он 1951г. е завеждащ акушеро-гинекологичното отделение в града. Почива на 11.02.1968г. от мозъчен кръвоизлив.

Д-р Атанас Видев – роден на 17.08.1910г. в Асеновград. Завършва медицина в София през 1938г. Защитава докторска дисертация. От 1.01.1951г. до 15.09.1966г- е завеждащ вътрешно отделение. След пенсионирането си работи като завеждащ СЗС в с. Новаково близо седем години.

Д-р Анатолий Савов – роден в гр. Мелитопол -УССР, завършва медицина през 1939г. в гр. Днепропетровск. Пристига в България през 1943г. като участъков лекар в Русенско. През 1945г. постъпва в хирургичното отделение при Околийската болница в гр. Ихтиман.Оформя специалност хирургия през 1948г. Работи като завеждащ ХО в Павликени и Димитровград.В Асеновград идва през 1953г., като създава хирургичното отделение с 20 легла, на което е първият ръководител.

Д-р Светозар Тошев – Романтик и мечтател, с богата душевност, той е живата итория на бурни, неспокойни времена. Роден на 2.06.1915г. в гр. Ксанти. Завършва медицина през 1940г. Известно време е асистент в Института по рентгенология, физиотерапия и балнеология в Александровска болница-София. На 16.06.1943г. се завръща в Асеновград. Специализира детски болести. Той е шестият педиатър в България. В Асеновград оглавява детското отделение, което ръководи дълги години. Пенсионира се на 1.07.1986г. Д-р Светозар Тошев има над 150 публикации. Пише предимно исторически разкази.

Д-р Михаил Янев – Роден в Просечен, Драмско. Завършва гимназия в Одрин през 1905г. Като степендиант на Екзархията записва медицина в Бейрут, в Американския университет. Дипломата му е издадена на три езика -арабски, английски и френски. Дава му се право да работи в целия свят. Владеел е турски, арабски, немски, френски и английски. Започва лекарската си професия в гр. Ксанти, но е мобилизиран от турските власти и изпратен на фронта в Битоля. С риск за живота си той избягва от фронта и отива в Солун. Тук се качва на австрийски кораб, който пътува за Варна. При пристигането си в Цариград, с помоща на втория капитан на кораба, който е хърватин, му е издаден документ, че е руски гражданин. Придвижва се до Кюстенджа, откъдето отпътува до София. Българските власти го посрещат с внимание и уважение. Но той трябва отново да замине на фронта в Чаталджа за оказване на медицинска помащ на ранените и заболелите от холера. През 1913г. д-р Михаил Янев полага основите на здравеопазването в Кърджали. Той е първият околийски лекар тук след Освобождението на България от турско робство. Следва момилизация при обявяването на Първата световна война. След приключването и се установява в Асеновград, където през 1942г. се пенсионира.

Проф. д-р Атанас Гюлев – управител на Районната болница в Асеновград/47-49г./, асистент в катедра УНГ болести при ВМИ-Пловдив/49г./, хоноруван доцент/63г./, ръководител на катедрата/66г./, професор, зам.декан на Медицинския факултет в Пловдив/73-77г./.

Проф. д-р Никола Запрянов – лекар, социалхигиенист и историк на медицината. Зам. главен лекар на болницата в Асеновград /57-58г./ и главен лекар /59-60г./. През 1960г. става асистент в Катедрата по организация на здравеопазването и история на медицината при ВМИ-Пловдив, доцент/1971г./, професор/1983г./, завеждащ катедрата, к.м.н. и д.м.н. /1981г./. Автор на над 200 научни публикации. Член на Международната асоциация по история на медицината. С изключителен принос за здравеопазването в града и благодарност от учениците му.

Проф. д-р Димитър Димитраков – Роден през 1941г. в с. Богданица, завършва медицина през 1965г. Работи последователно като селски учъстъков лекар, цехов лекар, участъков терапевт и ординатор във вътрешно отделение на Районна болница – Асеновград. От края на 1974г. след конкурс е избран за асистент към ВМИ-Пловдив. През 1986г. е избран за доцент по вътрешни болести и до края на 1988г. завежда нефрологичния сектор на Катедра вътрешни болести. След откриване на Клиника по нефрология през 1989г. става неин ръководител. По предложение на академичния съвет на ВМИ-Пловдив, на 25. Юни 1994г. е избран за професор по нифрология. Има над 150 научни публикации.

Ст.н.с. II ст. д-р Георги Иванов – роден през 1935г., завършва медицина през 1959г.  във ВМИ-Пловдив с пълно отличие. Работи като завеждащ селски участък в Ивайловградско, след това е лекар в бърза медицинска помощ, участъков терапевт, ординатор във Вътрешно отделение и заместник главен лекар на Районна болница Асеновград. През 1991г. е хабилитиран за старши научен сътрудник по организация и управление на здравеопазването и преминава на работа в Регионален център по здравна информация-Пловдив, а селед неговото преобразуване – в Районен център по здравеопазване. Има признати две лекарски специалности – вътрешни болести и организация на здравеопазването. През 1992г. му е присвоено званието доцент. От 1997г. е ръководител на катедра „Обща медицина“ при ВМИ-Пловдив.

 ГЛАВНИ   ЛЕКАРИ   НА    АСЕНОВГРАДСКАТА     БОЛНИЦА

от 1953г.  до  наши  дни

Д-р Георги Петров Георгиев – роден на 14.06.1924г. в Асеновград. Основател, създател и организатор на ушно-носно-гърлената помощ в Асеновград. Ръководи лечебното заведение от 1953 до 1959г.

Д-р Константин Иванов Тошев – роден през 1922г. в Асеновград. Той и първият специалист рентгенолог в Асеновград. Ръководи лечебното заведение от 1960 до 1963г. и от 1976 до 1987г.

Д-р Атанас Ангелов Калинов – роден през 1929г. в Асеновград. Ръководи лечебното заведение от 1963 до 1970г.

Д-р Александра Николаева Кирева – родена през 1937г. в Асеновград. Специалист по акушерство и гинекология. Ръководи лечебното заведение от 1971 до 1976г.

Д-р Симеон Пантелеев Симеонов – роден на 1.05.1937г. в Асеновград. Специалист по хирургия, завешдащ хирургично отделение в лечебното заведение в периода 1979 – 1988г. Ръководи лечебното заведение от 1988 до 1990г.

Д-р Йовко Богданов Червенков – роден на 19.08.1936г. в с. Патриапх Евтимово. Специалист по детски болести. Ръководи лечебното заведение от 1991 до 1992г.

Д-р Васил Крумав Велев – роден на 14.10.1935г. в Асеновград. Специалист по хирургия. Ръководи лечебното заведение от 1992 до 1995г.

Д-р Любомир Игнатов Колев – роден на 14.03.1937г. в с. Поповица. Специалист по хирургия. Ръководи лечебното заведение от 1996 до 1998г.

Д-р Тома Леонидов Гелсинов – роден на 25.10.1943г. в Асеновград. Специалист по атестезиология и интензивно лечение. Ръководи лечебното заведение от 1998 до 2000г.

Д-р Огнян Александров Найденов – роден на 23.06.1960г. в гр. Мадан. Специалист по хирургия. Ръководи лечебното заведение от 2000 до 2004г.

Д-р Иван Йовков Червенков – роден на 23.10.1962г. Специалист по анестезиология и интензивно лечение. Магистър по Здравен мениджмънт и Публична администрация. Ръководи лечебното заведение от 2004г. до настоящия момент.

БОЛНИЦАТА В ПЕРИОДА ОТ 1944 ДО 2001 г.

В края на 1944г. Асеновградската болница е с 20 легла без обособени отделения, родилния дом е с 20 легла и има и един училищен лекар. Ръководи се от д-р Григор Григоров, който е и околийски лекар, а от 1947г. от д-р Атанас Гюлев. Сградния фонд се състои от двуетажна болнична сграда, строена през 1910г. и открита през 1911г. В първите години след 1944г. болницата не бележи особен успех. Само се констатира, че тя трябва да расте. Години по-късно леглата се увеличават от 75 през 1950г. на 125 през 1958г. за да станат 350 през 1971г. През 1950г. с Постановление на МС и заповед № 320 / 21. 01. 1951г. на МНЗ се обединяват болничните с поликлиничните заведения, с което се слага край на разпокъсаността на здравната мрежа.

През 1950г.